Събрах парчетата от моето сърце
и го заключих, макар че беше то разбито,
а днес ме търсят уж "истински жени",
но съжалявам.... закъсняхте адски много!

Подарявах много от себе си досега,
без да чакам нищо от никоя в замяна....
Едно единствено нещо исках - любов,
но за тях явно тази дума беше непозната!

Знам, че самотата бързо ще ме повали
и може би, ще ме разберете чак тогава....
ще ме търсят онези "истински жени",
но тогава вече няма да ме има....

Нали хората бяха казали преди време:
"Мъжа без жена до себе си е загубен"
и е безсмислено той да живее самотен,
защото тогава живота му губи всякакъв смисъл!