Самотна, премръзнала
и така непотребна,
като кучка отвързана
хапя безтебна.

Зъбя се, лая от страх,
злобно скачам, нападам,
посегне ли чужда ръка
да ме погали.

Да не вземе да седне
до мен мил, плах непознат,
в очите да ме погледне,
да ме види през тях.

Име да ми измисли,
с обич да го изрича,
теб да измести,
да го заобичам.

Не! Теб пазя в сърцето,
там на топло те крия.
С поглед, вперен в небето,
все те търся и вия...