Самотна, премръзнала
и така непотребна,
като кучка отвързана
хапя безтебна.
Зъбя се, лая от страх,
злобно скачам, нападам,
посегне ли чужда ръка
да ме погали.
Да не вземе да седне
до мен мил, плах непознат,
в очите да ме погледне,
да ме види през тях.
Име да ми измисли,
с обич да го изрича,
теб да измести,
да го заобичам.
Не! Теб пазя в сърцето,
там на топло те крия.
С поглед, вперен в небето,
все те търся и вия...
© Ива ВалМан All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
