Безумие
Край пътя паметник,
букет от рози, символ на скръбта,
една жена във черно, коленичила пред него
чака да я прибере при себе си Смъртта.
Безумието взе поредната си жертва,
по пътищата злоба и омраза,
сякаш Дяволът полага клетва
жестокостта да е поредната зараза.
Майката ридае, колите профучават,
безчувствие смразяващо отвсякъде цари,
това ли почернените майки заслужават,
смилете се над тях и спрете, защо са ви сълзи.
Варна, 2016
Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
