22 дек. 2007 г., 23:25

Безумно е

993 0 6
Шумно е...
Не чувам нищо, дори и твоя глас...
Безумно е...
Те знаят всичко, знаят много повече за нас...

Играят с думите, с лъжите...
Разболяват даже и съня...
Умира надежда, потичат сълзите...
Очите се давят, сега ослепях...

И сляпа, и глуха пак ще те чувам,
ще прогледна и в мрака неистово сив...
И съня си болен на мига ще лекувам...
А те едва ли ще узнаят какво е да се чувстваш жив...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Деска, нямам думи...
    Само мълча и ръкопляскам!
  • Деси,харесвам всичките ти стихове а този най-много!
    Вички знаем,че когато мечтите и надеждата умират се превръщат в сълзи...
    От мен-Не спирай да вярваш!
  • Великолепна творба.
    впечатли ме, трогна ме.
    с обич за теб, Десислава.
  • "Играят с думите, с лъжите...
    Разболяват даже и съня...
    Умира надежда, потичат сълзите...
    Очите се давят, сега ослепях..."

    Хубав стих за тъжни истини !!!

  • И сляпа, и глуха пак ще те чувам,
    ще прогледна и в мрака неистово сив...
    И съня си болен на мига ще лекувам...
    А те няма да узнаят какво е да си наистина жив...

    Прекрасно е!Бъди жива

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...