Dec 22, 2007, 11:25 PM

Безумно е

  Poetry
992 0 6
Шумно е...
Не чувам нищо, дори и твоя глас...
Безумно е...
Те знаят всичко, знаят много повече за нас...

Играят с думите, с лъжите...
Разболяват даже и съня...
Умира надежда, потичат сълзите...
Очите се давят, сега ослепях...

И сляпа, и глуха пак ще те чувам,
ще прогледна и в мрака неистово сив...
И съня си болен на мига ще лекувам...
А те едва ли ще узнаят какво е да се чувстваш жив...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Деска, нямам думи...
    Само мълча и ръкопляскам!
  • Деси,харесвам всичките ти стихове а този най-много!
    Вички знаем,че когато мечтите и надеждата умират се превръщат в сълзи...
    От мен-Не спирай да вярваш!
  • Великолепна творба.
    впечатли ме, трогна ме.
    с обич за теб, Десислава.
  • "Играят с думите, с лъжите...
    Разболяват даже и съня...
    Умира надежда, потичат сълзите...
    Очите се давят, сега ослепях..."

    Хубав стих за тъжни истини !!!

  • И сляпа, и глуха пак ще те чувам,
    ще прогледна и в мрака неистово сив...
    И съня си болен на мига ще лекувам...
    А те няма да узнаят какво е да си наистина жив...

    Прекрасно е!Бъди жива

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...