Шумно е...
Не чувам нищо, дори и твоя глас...
Безумно е...
Те знаят всичко, знаят много повече за нас...
Играят с думите, с лъжите...
Разболяват даже и съня...
Умира надежда, потичат сълзите...
Очите се давят, сега ослепях...
И сляпа, и глуха пак ще те чувам,
ще прогледна и в мрака неистово сив...
И съня си болен на мига ще лекувам...
А те едва ли ще узнаят какво е да се чувстваш жив...
© Десислава Танева Всички права запазени
Само мълча и ръкопляскам!