22.12.2007 г., 23:25

Безумно е

990 0 6
Шумно е...
Не чувам нищо, дори и твоя глас...
Безумно е...
Те знаят всичко, знаят много повече за нас...

Играят с думите, с лъжите...
Разболяват даже и съня...
Умира надежда, потичат сълзите...
Очите се давят, сега ослепях...

И сляпа, и глуха пак ще те чувам,
ще прогледна и в мрака неистово сив...
И съня си болен на мига ще лекувам...
А те едва ли ще узнаят какво е да се чувстваш жив...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деска, нямам думи...
    Само мълча и ръкопляскам!
  • Деси,харесвам всичките ти стихове а този най-много!
    Вички знаем,че когато мечтите и надеждата умират се превръщат в сълзи...
    От мен-Не спирай да вярваш!
  • Великолепна творба.
    впечатли ме, трогна ме.
    с обич за теб, Десислава.
  • "Играят с думите, с лъжите...
    Разболяват даже и съня...
    Умира надежда, потичат сълзите...
    Очите се давят, сега ослепях..."

    Хубав стих за тъжни истини !!!

  • И сляпа, и глуха пак ще те чувам,
    ще прогледна и в мрака неистово сив...
    И съня си болен на мига ще лекувам...
    А те няма да узнаят какво е да си наистина жив...

    Прекрасно е!Бъди жива

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...