13 мая 2012 г., 11:27

Безумство 

  Поэзия
496 0 2
Седя на ивицата мокра
на плажа празен и студен.
Вълните плискат, мрачно духа,
морето черно е пред мен.
Седя със поглед устремен,
но не в хоризонта необятен,
а в собственият си живот,
в своите мечти, в своите копнежи,
които ден след ден се губят в сива пустота.
Животът друг е.
Лицемерен и фалшив,
светът ме гледа през монокъла си евтин. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??