Седя на ивицата мокра
на плажа празен и студен.
Вълните плискат, мрачно духа,
морето черно е пред мен.
Седя със поглед устремен,
но не в хоризонта необятен,
а в собственият си живот,
в своите мечти, в своите копнежи,
които ден след ден се губят в сива пустота.
Животът друг е.
Лицемерен и фалшив,
светът ме гледа през монокъла си евтин. ...