Безумство
Седя на ивицата мокра
на плажа празен и студен.
Вълните плискат, мрачно духа,
морето черно е пред мен.
Седя със поглед устремен,
но не в хоризонта необятен,
а в собственият си живот,
в своите мечти, в своите копнежи,
които ден след ден се губят в сива пустота.
Животът друг е.
Лицемерен и фалшив,
светът ме гледа през монокъла си евтин.
Това разкъсва моето море,
морето от мечти и от копнежи.
И казвам примерно: "Прости!"
И казвам примерно: "Аз вярвам ти!"
А те с очудени очи
ме гледат с присмех, с недоверие.
И мойта обич среща пак стена,
стена неразрушима, вечна,
стената на безумието на света.
Та се запитвам най-подир:
"Безумен ли е този свят
или съм аз безумната?"
Първото ми стихотворение, писано 1990г
© Светла Димитрова All rights reserved.
