vesentse (Весенце)
12 37
22 мая 2005 г., 01:43

БЕЗУТЕШНО 

  Поэзия
1578 0 5
Понякога се чувствам празна:

не свети слънцето във мен,

и няма даже късче болка-

да ми напомня,че съм жива в този ден..



Душата ми е празна и обречена,

и малко мъртва, дишаща едва.

И как напразно моли се сърцето ми

за късче топло-светла синева..



Понякога и чувството умира-

Тогава не усещам празнота,

Тогава-безутешно страдаща-

дyшата ми се къпе в самота.


И гасне...

© Весенце Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво пишеш, ама защо пак тъга?!
  • Познато ми е това чувство, но ти не му се давай. Поздрав за хубавия стих!
  • Благодаря ви!Тези коментари значат толкова много за мен
  • Самотата е много страшна...но не оставяй душата да "изгасне"!Поздрав за споделеното чувство!
  • Весе, умееш много хубаво да пишеш! Стихотворение ти ми напомни безсмъртния стих "Понякога съм бяла и добра..." И знай, че не си сама
Предложения
: ??:??