22 мая 2005 г., 01:43

БЕЗУТЕШНО

Поэзия

2.1K 0 5

Понякога се чувствам празна:

не свети слънцето във мен,

и няма даже късче болка-

да ми напомня,че съм жива в този ден..

Душата ми е празна и обречена,

и малко мъртва, дишаща едва.

И как напразно моли се сърцето ми

за късче топло-светла синева..

Понякога и чувството умира-

Тогава не усещам празнота,

Тогава-безутешно страдаща-

дyшата ми се къпе в самота.

И гасне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iral (Мария Гюзелева)

Хубаво пишеш, ама защо пак тъга?!

2005-07-01T09:46:06+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Познато ми е това чувство, но ти не му се давай. Поздрав за хубавия стих!

2005-05-22T20:38:42+03:00
vesentse (Весенце)

Благодаря ви!Тези коментари значат толкова много за мен

2005-05-22T19:16:38+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Самотата е много страшна...но не оставяй душата да "изгасне"!Поздрав за споделеното чувство!

2005-05-22T18:21:06+03:00
Matussael (Димитър Дянков)

Весе, умееш много хубаво да пишеш! Стихотворение ти ми напомни безсмъртния стих "Понякога съм бяла и добра..." И знай, че не си сама

2005-05-22T17:53:49+03:00