Понякога се чувствам празна:
не свети слънцето във мен,
и няма даже късче болка-
да ми напомня,че съм жива в този ден..
Душата ми е празна и обречена,
и малко мъртва, дишаща едва.
И как напразно моли се сърцето ми
за късче топло-светла синева..
Понякога и чувството умира-
Тогава не усещам празнота,
Тогава-безутешно страдаща-
дyшата ми се къпе в самота. ...