Че вятърните мелници,
виждам като великани
си е така, си е така.
По облаците търся
фигури изваяни, да си
украся небето ей така.
Въпроси си задавам,
и не е монолог.
Напрегнато си отговарям
със втренчен поглед
на енот.
Мисълта ми пак от
мелниците се измести,
но пък в един от облаците,
погледа ми в две крачета се
намести.
Отиде пак целият ми ден
да чакам торс, ръце, глава.
Май от други облаци да
взема да ги присадя.
Не е една беля и вятър няма,
небесното ми лего за сега е
в облачната яма.
Не е проблем ще се
попитам нещо, пък
може и да позадуха докато
Франкен Облак Щайн се
подреди чудесно.
© Евгени Илиев Все права защищены