3 февр. 2019 г., 18:52

Безветрие

654 0 0

Че вятърните мелници,

     виждам като великани

     си е така, си е така.

     По облаците търся

     фигури изваяни, да си

     украся небето ей така.

      Въпроси си задавам,

      и не е монолог.

      Напрегнато си отговарям

      със втренчен поглед

       на енот.

      Мисълта ми пак от 

      мелниците се измести,

    но пък в един от облаците,

 погледа ми в две крачета се

               намести.

       Отиде пак целият ми ден

  да чакам торс, ръце, глава.

      Май от други облаци да

      взема да ги присадя.

 Не е една беля и вятър няма,

 небесното ми лего за сега е 

        в облачната яма.

           Не е проблем ще се 

           попитам нещо, пък

може и да позадуха докато

   Франкен Облак Щайн се

          подреди чудесно.

      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....