Че вятърните мелници,

     виждам като великани

     си е така, си е така.

     По облаците търся

     фигури изваяни, да си

     украся небето ей така.

      Въпроси си задавам,

      и не е монолог.

      Напрегнато си отговарям

      със втренчен поглед

       на енот.

      Мисълта ми пак от 

      мелниците се измести,

    но пък в един от облаците,

 погледа ми в две крачета се

               намести.

       Отиде пак целият ми ден

  да чакам торс, ръце, глава.

      Май от други облаци да

      взема да ги присадя.

 Не е една беля и вятър няма,

 небесното ми лего за сега е 

        в облачната яма.

           Не е проблем ще се 

           попитам нещо, пък

може и да позадуха докато

   Франкен Облак Щайн се

          подреди чудесно.