Feb 3, 2019, 6:52 PM

Безветрие

653 0 0

Че вятърните мелници,

     виждам като великани

     си е така, си е така.

     По облаците търся

     фигури изваяни, да си

     украся небето ей така.

      Въпроси си задавам,

      и не е монолог.

      Напрегнато си отговарям

      със втренчен поглед

       на енот.

      Мисълта ми пак от 

      мелниците се измести,

    но пък в един от облаците,

 погледа ми в две крачета се

               намести.

       Отиде пак целият ми ден

  да чакам торс, ръце, глава.

      Май от други облаци да

      взема да ги присадя.

 Не е една беля и вятър няма,

 небесното ми лего за сега е 

        в облачната яма.

           Не е проблем ще се 

           попитам нещо, пък

може и да позадуха докато

   Франкен Облак Щайн се

          подреди чудесно.

      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...