БезВременно...
От три лета причаквам да се съмне.
От девет порти капе кървав мед.
Пред устните ти вятърно да гръмне.
А спомените да заспиват в лед.
От пет ботуша зъзнат воини строги.
Стотици са полегнали без гроб.
И още са безчетни всички роби.
И още няма никой без потоп.
Да смятам само времето не искам.
Защо ви е, останаха ли дни?
Да пиша по следите, да притискам...
ръцете ви към медните врати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены