***
От три лета причаквам да се съмне.
От девет порти капе кървав мед.
Пред устните ти вятърно да гръмне.
А спомените да заспиват в лед.
От пет ботуша зъзнат воини строги.
Стотици са полегнали без гроб.
И още са безчетни всички роби.
И още няма никой без потоп.
Да смятам само времето не искам.
Защо ви е, останаха ли дни?
Да пиша по следите, да притискам... ...