Безвремие
Рано сутрин, късно вечерта,
когато няма време да се ляга.
Самотен гларус. Вик на тишина.
И все към тебе мислите ми бягат.
Тъмно е, но има светлина,
която се разстила по тавана.
Часовникът тиктака без стрелка
и сякаш вече времето е спряло.
Звездите са угаснали мечти
и падат по завивките ти нощем.
Слънцата спят, сънувайки луни.
А ти кажи, сънуваш ли ме още?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
Браво.
