ANONIMNIQ (Георги)
26 9
14.02.2014 г., 21:35 ч.

Безвремие 

  Поезия » Любовна
408 0 2

Рано сутрин, късно вечерта,
когато няма време да се ляга.
Самотен гларус. Вик на тишина.
И все към тебе мислите ми бягат.

 

Тъмно е, но има светлина,
която се разстила по тавана.
Часовникът тиктака без стрелка
и сякаш вече времето е спряло.

 

Звездите са угаснали мечти
и падат по завивките ти нощем.
Слънцата спят, сънувайки луни.
А ти кажи, сънуваш ли ме още?!

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А ти, кажи, сънуваш ли ме още?" Браво.
  • Много хубав трети куплет.
    Нещо не ми достигна в първите два.
    Би могъл да помислиш още мъничко и ще стане чудесен
    (мое мнение, не задължавам)
Предложения
: ??:??