Рано сутрин, късно вечерта,
когато няма време да се ляга.
Самотен гларус. Вик на тишина.
И все към тебе мислите ми бягат.
Тъмно е, но има светлина,
която се разстила по тавана.
Часовникът тиктака без стрелка
и сякаш вече времето е спряло.
Звездите са угаснали мечти
и падат по завивките ти нощем.
Слънцата спят, сънувайки луни.
А ти кажи, сънуваш ли ме още?!
© Георги All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
