3 янв. 2012 г., 22:54

Безвремие

1.2K 0 25

 

Пазарът. Малкото градче.

Пасквил трагикомичен.

Животът – ето го, тече.

Тече, а не отича.

 

Без край, без смисъл, ще речеш.

Така е, с допълнение:

за миг не спира да тече,

но руслото си сменя.

 

Аз виждам други времена

и други на площада:

минава хубава жена,

на друг очите грабва.

 

То и сега не ни е зле.

Какъв ти е проблема!

Да има някакво мезе,

аз биричка ще взема.

 

И после още по една.

И после те оставям.

А тая хубава жена

ще мине. Обещавам.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...