Безвремие
През тътена на буря, вихър гъст
В скалата непристъпна е довял
Една лъжичка плодородна пръст
И семе нежно в нея е посял.
Дъждът по-късно, неговият брат,
Вървейки по утъпкана следа
Към края долу, топъл и богат,
Оставил две-три капчици вода.
На утрото, от слънчев лъч огрян,
С усмивка грейнал камъкът суров
И с жест по-груб, но някак замечтан, ...