dinko1963 (Динко)
92 446
10.04.2014 г., 10:53 ч.

Безвремие 

  Поезия » Друга
623 0 7

Безвремие

 

През тътена на буря, вихър гъст

В скалата непристъпна е довял

Една лъжичка плодородна пръст

И семе нежно в нея е посял.

 

Дъждът по-късно, неговият брат,

Вървейки по утъпкана следа

Към края долу, топъл и богат,

Оставил две-три капчици вода.

 

На утрото, от слънчев лъч огрян,

С усмивка грейнал камъкът суров

И с жест по-груб, но някак замечтан,

На госта дал е своята любов.

 

Да бъде волен, да не чувства плен,

Да има вяра в този свят тъй нов,

Да дири път в простора споделен,

Да следва, пожелал му, своя зов.

 

Тъй малчуганът смелостта добил

И станал равен с гордите орли,

В прегръдка здрава корените впил,

Изправил ствол над гъстите мъгли.

 

И днес е там, и все така далеч:

Владетел на незрими висоти,

Той сякаш сам подсказва с няма реч,

Че негов ред е друг да приюти.

 

09.04.2014

© Динко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??