18 июл. 2025 г., 06:30

Безвъзвратно

213 1 0

Виждам те на всеки ъгъл,

чувам те във всеки стих.

Не си отиваш от ума ми, 

ти остави вечен щрих.

 

Щрих ли? Какво пък казах!

Ти изпълваш всяка клетка в мен.

В мене си, сама ли се наказах 

без тебе да живея всеки ден?! 

 

Ако можех само времето да върна,

в прегръдка нежна щях да те заключа аз! 

Ако можех само за минута да те зърна...

Завинаги! Завинаги до мен те искам аз! 

 

 

Поли Еротеева 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Еротеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...