безвъзвратно обичане
Не намирам утехата в думите
и пътеката ми се губи в сълзите.
Господи, уморих се от търсене,
от жадуване се смрачиха и дните.
Нажалиха се моите салкъми
под които го чаках със месеци,
той ме погледна с очите си,
неусетил ме със сърцето си.
Пощурях ли да искам обичане,
в жажда листите трепнаха с мене.
И повяхнаха думите, листите...
А желаеха пролет от влюбване.
Аз съм само листо от дървото,
само миг съм от дълго безвремие.
И завързани думите глъхнах
в безвъзвратност от мойто обичане.
и пътеката ми се губи в сълзите.
Господи, уморих се от търсене,
от жадуване се смрачиха и дните.
Нажалиха се моите салкъми
под които го чаках със месеци,
той ме погледна с очите си,
неусетил ме със сърцето си.
Пощурях ли да искам обичане,
в жажда листите трепнаха с мене.
И повяхнаха думите, листите...
А желаеха пролет от влюбване.
Аз съм само листо от дървото,
само миг съм от дълго безвремие.
И завързани думите глъхнах
в безвъзвратност от мойто обичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
