В стаята глуха, през лунни лъчи

клони разперва крадливата сянка

на нощния кестен,

угаснал шумът,

тротоарът мълчи,

на сън и самота обречен.

А там -

забулено в трептящата шума едно

прозорче си играе с лъчите,

плете светлина и я краде от звездите...

А в къщата спи ли някой сега?

Едно тяло бяло, май,

трепери, горкото,

или сенки танцуват

и е празно леглото,

вятърът завивките нежни

тайно отвива,

и като тръпка минава

по тялото на самодива!