Jul 3, 2012, 1:31 PM

* * *

  Poetry » Other
695 0 0

В стаята глуха, през лунни лъчи

клони разперва крадливата сянка

на нощния кестен,

угаснал шумът,

тротоарът мълчи,

на сън и самота обречен.

А там -

забулено в трептящата шума едно

прозорче си играе с лъчите,

плете светлина и я краде от звездите...

А в къщата спи ли някой сега?

Едно тяло бяло, май,

 

трепери, горкото,

или сенки танцуват

и е празно леглото,

вятърът завивките нежни

тайно отвива,

и като тръпка минава

по тялото на самодива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...