В стаята глуха, през лунни лъчи
клони разперва крадливата сянка
на нощния кестен,
угаснал шумът,
тротоарът мълчи,
на сън и самота обречен.
А там -
забулено в трептящата шума едно
прозорче си играе с лъчите,
плете светлина и я краде от звездите...
А в къщата спи ли някой сега?
Едно тяло бяло, май,
трепери, горкото,
или сенки танцуват
и е празно леглото,
вятърът завивките нежни
тайно отвива,
и като тръпка минава
по тялото на самодива!
© Таня Нецова Всички права запазени