1 июн. 2017 г., 11:47

БГ гурбетчийка

629 1 11

Една жена. Завърнала се от чужбина.

Без пукната пара и смазана надежда.

Уж да търси спасение замина!

Стои пред мен. Уморена, гальовна...

С груби ръце, тъжни очи, но безмълвна.

Как да продума? Какво да рече?

Болка кървава с думите ще потече.

Дечица болни, нуждаещи се от скъпо лечение...

Затънала в дългове, да им го даде.

Самата тя, кърпен юрган с много рани,

А подкрепящи? Къде са те?

Милата! Стиснала е устни!

 А очите и крещят за помощ!

И аз заплаках! Изпълнена със немощ!

Нали животите им зависят от пари!

Нищожни кръгчета метални

и някакви хартийки цветни!

Не стават за в рамка дори!

Прегърнах я. Дори не я познавах!

Знаехме се бегло. По име, по лице...

Но болката ѝ! Тя се преля в мойто сърце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Марги, пиши ми как да помогна. Къде да изпратя и как.
  • Здравейте, приятели! Чудих се от къде да ви призова... Може би от тук. Помните ли тази млада жена, с 2 болни деца и нейната всеотдайност? Та, съдбата И нанесе нов удар. Двамата с мъжът И работеха като дървосекачи. Камионът с дърва повлякъл Григор, така се казва той и го потрошил. Жив е, но лежи. Записали инцидента като битова злополука. Не посмял да спори. Та, за единият заем му трябват 600 лв да го приключи. Работодателят отказал да му помогне, защото му "платил осигуровките"! Откачам! Две права на човека са нарушени, а той ще лежи поне 6 месеца! Ще му запорират сметки.... Можем ли да съберем тия пари?
  • Мими, извинявай за невежеството ми, но не можах да се ориентирам къде са тези"лични". Ако можеш, напиши ми...
  • Жената живее в с. Батошево, община Севлиево. Ако желаеш, на лични ще ти дам телефон нейн.
  • Мими, къде живее тази жена? Ако е в София, мога да помогна с малка сума, но лично. Не ми се ходи по банки...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...