20 сент. 2007 г., 09:10

Бих искала...

915 0 12
Усмихнах се и... думите потекоха.
Помоли ме, аз стих да сътворя.
"Бих искала..." озаглави го. Някога
такава мисъл мина ми за стих. Сега,

полегнала във маминия дом,
ще ти открия... какво бих искала.
Със страх, че влизаш в МОЯ храм,
за теб ще го отворя... истински!!!

Бих искала спътника до мен
да ме почувства тъй, както ти го правиш.
Понякога без думи, без рефрен...
Понякога тъй нужни... брани!

Бих искала да видя дързостта ти,
подтиснал свойто благородство.
Но... мисля си: така е по-добре, защото
ще плувна в мойто безпокойство и...

бих поискала... любовник като теб,
от нежност изтъкан. Душевност -
мечта за женското сърце -
дерзана, търсена, копнеж, пределност!!!

Бих искала с теб да споделя
леглото си, дома си, вярата,
защото знам, че след това
не ще ме предадеш!... Но сякаш

се отплеснах... и прости,
че женските мечти са безгранични!
Бих искала приятел като теб. БЪДИ!!!
Защото с "Бих искала..." ще пиша безконечно ;)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е,нямам думи!!!!!За втори път усещам така близо до мен твое стихотворение!
    Усмихнах се и... думите потекоха.-веднага си те представих с оная твоя слънчева усмивка,която имаш само ти.....Браво Диди!!!
  • Топли сте...развълнувахте ме...и ми дадохте ИДЕИ...
  • Целувки и от мен за сътвореното от теб!!!
  • Пиши! А приятелството - то не изключва нито едно от другите неща, нали така...
  • Като се замисля Светле...наистина дали да не ИСКАМЕ повечеБлагодаря за положителните Ви коментари момичета и момчета....

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...