Аз някога била ли съм обичана,
от твойта обич толкова горчи,
във диплите на времето са сричани
несбъднатите спомени - мечти.
Аз някога била ли съм обричана
да видя изгрева със твоите очи,
сияйното ти пак - ''обичам те'',
когато много ме боли.
Дали съм с твоя смях сгодена,
подарък на нощта ли бях,
отронена ли съм морена
от буйство на река без бряг.
Дали във листопаден облак
съм буря от трептящ пожар,
била ли съм за теб искрата,
или съм посивяла кал.
Аз някога била ли съм обичана,
защо сърцето ти мълчи,
защо ли твоето '' обичам те''
е като слънце без лъчи.
© Сара Махова Все права защищены
болка и желание за обич!
Сара....харесах стиха ти!!!!