17.03.2009 г., 6:48

Била ли съм обичана

1.7K 0 7

 

 

                                Аз някога била ли съм обичана,

                                от твойта обич толкова горчи,

                                във диплите на времето са сричани

                                несбъднатите спомени - мечти.

 

                                Аз някога била ли съм обричана

                                да видя изгрева със твоите очи,

                                сияйното ти пак - ''обичам те'',

                                когато много ме боли.

 

                                Дали съм с твоя смях сгодена,

                                подарък на нощта ли бях,

                                отронена ли съм морена

                                от буйство на река без бряг.

 

                                Дали във листопаден облак

                                съм буря от трептящ пожар,

                                била ли съм за теб искрата,

                                или съм посивяла кал.

 

                                Аз някога била ли съм обичана,

                                защо сърцето ти мълчи,

                                защо ли твоето '' обичам те''

                                е като слънце без лъчи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Махова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • едно питащо стихотворение...!?
    болка и желание за обич!
    Сара....харесах стиха ти!!!!
  • ,,Обичам те,, може и да не означава нищо, за съжаление.Смисълът,който се влага в думата е важен, а не самата дума.
    Хубав финал!
  • krasivo e !
  • Поздравления!Красиви стихове и силно внушение!Ярък лиричен образ, но това не, категорично не:"или съм посивяла кал." Нито говори , нито мисли за себе си така!
  • Много харесах.Поздрави

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...