Mar 17, 2009, 6:48 AM

Била ли съм обичана

  Poetry » Love
1.7K 0 7

 

 

                                Аз някога била ли съм обичана,

                                от твойта обич толкова горчи,

                                във диплите на времето са сричани

                                несбъднатите спомени - мечти.

 

                                Аз някога била ли съм обричана

                                да видя изгрева със твоите очи,

                                сияйното ти пак - ''обичам те'',

                                когато много ме боли.

 

                                Дали съм с твоя смях сгодена,

                                подарък на нощта ли бях,

                                отронена ли съм морена

                                от буйство на река без бряг.

 

                                Дали във листопаден облак

                                съм буря от трептящ пожар,

                                била ли съм за теб искрата,

                                или съм посивяла кал.

 

                                Аз някога била ли съм обичана,

                                защо сърцето ти мълчи,

                                защо ли твоето '' обичам те''

                                е като слънце без лъчи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара Махова All rights reserved.

Comments

Comments

  • едно питащо стихотворение...!?
    болка и желание за обич!
    Сара....харесах стиха ти!!!!
  • ,,Обичам те,, може и да не означава нищо, за съжаление.Смисълът,който се влага в думата е важен, а не самата дума.
    Хубав финал!
  • krasivo e !
  • Поздравления!Красиви стихове и силно внушение!Ярък лиричен образ, но това не, категорично не:"или съм посивяла кал." Нито говори , нито мисли за себе си така!
  • Много харесах.Поздрави

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....