4 дек. 2022 г., 08:07

Билет за хистрионния театър

534 0 0

Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам

песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.

За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?

Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
 

Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси

от типа на „Какво?“ и „Защо сме останали голи и боси?“.

Не мислете, човешки тела. Вие просто сте боси и голи

Усетете в сърцата страстта. Тя е Майка на полови роли.
 

Ня̀ма чайка прелита над тях, но телата – горките! – не чуват,

а жадуват за грях и за грях, без да мислят какво ще им струва,

щом пристигне с торбички денят под очите, гримирани рано.

Той ще срине полека светът и ще зейнат душевните рани.
 

На какво ли прилича това? На театър с платени билети?

На вековната сцена тела се покланят. Море от конфети!

Да се любят душите! Нали ще успея в безкрая да чувам,

че Живеят красиво души, за които животът векува?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...