Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам
песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.
За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?
Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси
от типа на „Какво?“ и „Защо сме останали голи и боси?“.
Не мислете, човешки тела. Вие просто сте боси и голи
Усетете в сърцата страстта. Тя е Майка на полови роли.
Ня̀ма чайка прелита над тях, но телата – горките! – не чуват,
а жадуват за грях и за грях, без да мислят какво ще им струва,
щом пристигне с торбички денят под очите, гримирани рано.
Той ще срине полека светът и ще зейнат душевните рани.
На какво ли прилича това? На театър с платени билети?
На вековната сцена тела се покланят. Море от конфети!
Да се любят душите! Нали ще успея в безкрая да чувам,
че Живеят красиво души, за които животът векува?
© Димитър Драганов Все права защищены