4.12.2022 г., 8:07

Билет за хистрионния театър

540 0 0

Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам

песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.

За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?

Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
 

Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси

от типа на „Какво?“ и „Защо сме останали голи и боси?“.

Не мислете, човешки тела. Вие просто сте боси и голи

Усетете в сърцата страстта. Тя е Майка на полови роли.
 

Ня̀ма чайка прелита над тях, но телата – горките! – не чуват,

а жадуват за грях и за грях, без да мислят какво ще им струва,

щом пристигне с торбички денят под очите, гримирани рано.

Той ще срине полека светът и ще зейнат душевните рани.
 

На какво ли прилича това? На театър с платени билети?

На вековната сцена тела се покланят. Море от конфети!

Да се любят душите! Нали ще успея в безкрая да чувам,

че Живеят красиво души, за които животът векува?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...