4.12.2022 г., 8:07

Билет за хистрионния театър

536 0 0

Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам

песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.

За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?

Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
 

Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси

от типа на „Какво?“ и „Защо сме останали голи и боси?“.

Не мислете, човешки тела. Вие просто сте боси и голи

Усетете в сърцата страстта. Тя е Майка на полови роли.
 

Ня̀ма чайка прелита над тях, но телата – горките! – не чуват,

а жадуват за грях и за грях, без да мислят какво ще им струва,

щом пристигне с торбички денят под очите, гримирани рано.

Той ще срине полека светът и ще зейнат душевните рани.
 

На какво ли прилича това? На театър с платени билети?

На вековната сцена тела се покланят. Море от конфети!

Да се любят душите! Нали ще успея в безкрая да чувам,

че Живеят красиво души, за които животът векува?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...