Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам

песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.

За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?

Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
 

Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси

от типа на „Какво?“ и „Защо сме останали голи и боси?“.

Не мислете, човешки тела. Вие просто сте боси и голи

Усетете в сърцата страстта. Тя е Майка на полови роли.
 

Ня̀ма чайка прелита над тях, но телата – горките! – не чуват,

а жадуват за грях и за грях, без да мислят какво ще им струва,

щом пристигне с торбички денят под очите, гримирани рано.

Той ще срине полека светът и ще зейнат душевните рани.
 

На какво ли прилича това? На театър с платени билети?

На вековната сцена тела се покланят. Море от конфети!

Да се любят душите! Нали ще успея в безкрая да чувам,

че Живеят красиво души, за които животът векува?