3 мая 2012 г., 21:29

Било ли е

1.2K 0 7

 

 

Било ли е? Кога и как, не зная…

Навярно в някой сън или мечта.

Една жена, натирена от Рая,

потъна като вопъл във нощта…

 

Задъхана, като едно дихание,

стаена в тъжен вик от вечността…

Ти ме нарече с името желание

и свлече като дрипи мъдростта…

 

А после всеки въглен лумна в огън,

дошъл да доживее утринта.

Не искам, а навярно и не мога

до лудост да отричам любовта.

 

Било ли е? Един откраднат поглед

се стече като сянка…И замря.

От пътища, ранявани в тревога,

загубихме най – вярната следа.

 

Онази, дето пари под нозете

и ни обрича…да сме по – добри…

А щом сълза като искрица свети,

любов от болка пак ще се роди…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей, Дани, така ги редиш тези твои стихове,че човек четейки, се разтапя от наслада.
    Харесвам поезията ти!
  • "Онази, дето пари под нозете
    и ни обрича…да сме по – добри…
    А щом сълза като искрица свети,
    любов от болка пак ще се роди…"!!!....
  • Удоволствие е да те чета, Дани!Поздравления!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!!!
  • Ето защо стиховете ти са завладяващи. Не само с безспорния ти поетичен талант, а най-вече с онази искрена изповед, с която събличаш без притеснение и то до "до голо" чувствата, които си изпитвала при всяко твое прежиняване, без да се съобразяваш с това " какво ще кажат другите" - нещо, за което освен кураж, са необходими и още куп други морални качества като всеотдайност, самоуважение и... гордост.
    Възхитен съм!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...