Бисерното село
Бисерното село
за трагедията в село Бисер
Селото по тъмно се пробуди.
Старци чакат рестото и хляба.
Първолаци сричат полубудни.
Сойките си крякат на площада.
А през хълма, горе отвисоко
воден ад прииждаше без милост.
Не помисли, че погубва пътя,
хора, къщи, дворове и смисъл.
Тичаха животни и стопани.
Будни бяха няколко надежди.
Ужасът от водното торнадо
всеки миг растеше като бедност.
Живите избърсаха сълзите.
Силата на бурята премина.
В бисерното село няма миди.
Само тътен, писъци и тиня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Вълкова Все права защищены
