RumyanaShtereva (Румяна Щерева)
79 1992
16 янв. 2021 г., 22:57

Битие и страдание на нашето поколение 

  Поэзия » Оды и поэмы
439 0 4

Светът така се промени

и ние луднахме дори.

А спомням си в Шумен

лятос при маминка и дядо

по цял ден на улицата и в двора

с братовчедите играехме.

На обед, бобец или

обикновена картофена яхния,

но обезателно домати с

печена шуменска капия.

Мекици, пържени филии, баница

или домашна точена юфка.

А маминка и дядо сутрин

горещо току- що смяно

турско кафе в джезве.

На обед дядо

малка чашка ракия за загрявка

и лучец, чесън.

Безсмъртни не са останали,

отдавна те умряха

не съм ги виждала обаче

лекарства да държаха.

 

Сега какво сме ние

с джипи под ръката

магнезий, цинк, имуностимулатор и

с този covid като децата -

витамини D и C.

Половината бюро за мен,

а другата за него.

Къде отиваме и докога ще пием!

И утре като си заминем

каква ли химия

след нас ще оставим!

 

 

© Румяна Щерева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
  • Добро Ви утро, здраво и студено! Така трябва да е , зимата, дано да се задържи и повече. А носталгията- нима е нещо сълзливо, не е това са нашите спомени ,които трябва да предадем на деца и внуци. Затова и приготвяме закуска, готвим за обяд и вечеря. Дано не дойдат времена: лапаш хапче за закуска и готово. Дано.... но май на там отива!
  • Човечеството е пред ръба на кардинални промени!
    Всяко поколение носи в себе си миналото, като носталгичен багаж,който е повод да споделя с другите:"Виж, младите са различни от нас!"Колко хубаво беше в детството и прочие носталгии.Това вече го бях слушал от по-възрастното поколение...
    С една дума всяко поколение си има кумир и това е детството и младостта с нейната емоционална среда от срещи и раздели!
    Поздравления, Румяна!
  • Интелигентните разчитат на Майката природа да разчисти, както се подобава, след човешкия род. И нека той не се пръква никога вече нито на тази Земя, нито на друга планета в космическия безкрай, защото този род си е чиста проба метастазиращ тумор. А докато Този ден и час не настъпят, нека се топлим от хубавите си спомени, както правиш това ти в стиха си, Руми. Защото в края на живота само това ни остава...
Предложения
: ??:??