Битие и страдание на нашето поколение
Светът така се промени
и ние луднахме дори.
А спомням си в Шумен
лятос при маминка и дядо
по цял ден на улицата и в двора
с братовчедите играехме.
На обед, бобец или
обикновена картофена яхния,
но обезателно домати с
печена шуменска капия.
Мекици, пържени филии, баница
или домашна точена юфка.
А маминка и дядо сутрин
горещо току- що смяно
турско кафе в джезве.
На обед дядо
малка чашка ракия за загрявка
и лучец, чесън.
Безсмъртни не са останали,
отдавна те умряха
не съм ги виждала обаче
лекарства да държаха.
Сега какво сме ние
с джипи под ръката
магнезий, цинк, имуностимулатор и
с този covid като децата -
витамини D и C.
Половината бюро за мен,
а другата за него.
Къде отиваме и докога ще пием!
И утре като си заминем
каква ли химия
след нас ще оставим!
© Румяна Щерева All rights reserved.
