daik (Георги Динински)
355 483
3 авг. 2005 г., 07:22  

Биволите 

  Поэзия
1139 0 5

От детски викове подгонени,

поемат биволите чернооки,

пристъпят в глината от спомени,

пръхтят в надеждата на вирове дълбоки.

До портата, набръчкана от старост,

ги чака незавързаното куче.

Те близват с поглед неговата ярост

забързани – малачето да суче…

и в неизменна вечност котката и бабата 
тъй както си предат поредното елече, 
угрижено поемат двамата 
едната да дои а другата да пречи

© Георги Динински Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Адашо и земляко, все не ми остава време да питам...има ли все още биволи Ботевградско...Едно време Бебреш беше пълен с черните острови на гърбините им
  • Да,който го може,го може!
  • Браво!
  • Аааааа, поет-художник на българското село! Браво, Динински!
  • Много е хубаво Особено -
    "и в неизменна вечност котката и бабата
    тъй както си предат поредното елече,
    угрижено поемат двамата
    едната да дои а другата да пречи."
    Направо рисуваш картина! Успях да я видя!
Предложения
: ??:??