От детски викове подгонени,
поемат биволите чернооки,
пристъпят в глината от спомени,
пръхтят в надеждата на вирове дълбоки.
До портата, набръчкана от старост,
ги чака незавързаното куче.
Те близват с поглед неговата ярост
забързани – малачето да суче…
и в неизменна вечност котката и бабата
тъй както си предат поредното елече,
угрижено поемат двамата
едната да дои а другата да пречи
© Георги Динински All rights reserved.
Особено -
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
