2 апр. 2009 г., 11:10

Бивши

1K 0 4

Бивши

В живота ми често нахлуваш
и будиш ме в нощите дълги.
Сърцето ми още вълнуваш
и пълниш очите със сълзи.

Защо се разминахме двама,
а толкова пъти се сблъсквахме.
Дали любовта бе измама,
че толкова пъти си тръгвахме.

И често в деня си се срещаме
и погледи вплитаме жадно,
дали още тъй ще усещаме
на сърцата темпото бавно?

Но все ще си бъдеме бившите
и тайно във нас ще се крием,
а нощем във сънища ласкави
пак любовта ще открием.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...