2 апр. 2009 г., 11:10

Бивши

1K 0 4

Бивши

В живота ми често нахлуваш
и будиш ме в нощите дълги.
Сърцето ми още вълнуваш
и пълниш очите със сълзи.

Защо се разминахме двама,
а толкова пъти се сблъсквахме.
Дали любовта бе измама,
че толкова пъти си тръгвахме.

И често в деня си се срещаме
и погледи вплитаме жадно,
дали още тъй ще усещаме
на сърцата темпото бавно?

Но все ще си бъдеме бившите
и тайно във нас ще се крием,
а нощем във сънища ласкави
пак любовта ще открием.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...