2 апр. 2009 г., 11:10

Бивши

1K 0 4

Бивши

В живота ми често нахлуваш
и будиш ме в нощите дълги.
Сърцето ми още вълнуваш
и пълниш очите със сълзи.

Защо се разминахме двама,
а толкова пъти се сблъсквахме.
Дали любовта бе измама,
че толкова пъти си тръгвахме.

И често в деня си се срещаме
и погледи вплитаме жадно,
дали още тъй ще усещаме
на сърцата темпото бавно?

Но все ще си бъдеме бившите
и тайно във нас ще се крием,
а нощем във сънища ласкави
пак любовта ще открием.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...