Бивши
В живота ми често нахлуваш
и будиш ме в нощите дълги.
Сърцето ми още вълнуваш
и пълниш очите със сълзи.
Защо се разминахме двама,
а толкова пъти се сблъсквахме.
Дали любовта бе измама,
че толкова пъти си тръгвахме.
И често в деня си се срещаме
и погледи вплитаме жадно,
дали още тъй ще усещаме
на сърцата темпото бавно?
Но все ще си бъдеме бившите
и тайно във нас ще се крием,
а нощем във сънища ласкави
пак любовта ще открием.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
