3 июн. 2017 г., 12:39

Black Hole Sun 

  Поэзия
5.0 / 1
516 0 1
Тази вечер дишаш самота.
„Иска ли светът пророци?“ питаш.
Цялата тълпа ти отговори с „Да“.
Ти умееш повече да викаш.
Вчера само беше ти пророк
със раздрани длани и пакет цигари.
В огледалото светът не те позна,
може би смехът ти го опари.
Вчера бе политнала скала,
днес си планина от бели рози.
И заспиваш всяка вечер сам,
и разпадаш се на късчета тревога. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ценка Гарова Все права защищены

Предложения
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...

Ещё произведения »