Black Hole Sun
Тази вечер дишаш самота.
„Иска ли светът пророци?“ питаш.
Цялата тълпа ти отговори с „Да“.
Ти умееш повече да викаш.
Вчера само беше ти пророк
със раздрани длани и пакет цигари.
В огледалото светът не те позна,
може би смехът ти го опари.
Вчера бе политнала скала,
днес си планина от бели рози.
И заспиваш всяка вечер сам,
и разпадаш се на късчета тревога.
Беше и небе, и път, и гръм.
Беше нощ, облечена във вихър.
Днес си просто есенна луна.
Днес си стъкълцата в два-три стиха.
Остана ти един зелен прожектор.
Твои са четири пулсиращи стени.
Ако черна дупка в слънце се превърне
може пък да спре да те боли.
© Ценка Гарова All rights reserved.
