Жадна съм. Устните ми са като пясък сух.
Но усещам внезапно вкуса на водата.
В нея плува свободен Водният Дух
и раздава кристалчета от хладината.
Долавям на пресен хляб миризмата.
Мирис на юнски поля под огнено слънце,
на работни ръце, благословили земята
и прибрали с любов всяко мъничко зрънце.
Виждам в багри дъждовни изгряла дъга.
С вятъра млад се надбягвам в гората.
Кожата ми докосва със горчива тъга
новородения мъх по стеблата.
Чувам в песен на птица вълшебни слова.
Трогва ме на мъглата въздишката сива.
Господи, благодаря от сърце за това,
че дал си ми всичко, че съм здрава и жива!
© Нина Чилиянска Все права защищены