Благодаря
Да хвърлиш всеки шум на егото,
да се оттласнеш от житейска суета,
притихнал вътре в себе си смирено
да кажеш простичко "Благодаря!",
света да гледаш през хорските очи,
през тях да виждаш другата душа,
да палиш пламъка в сърцето чисто
и с него да изричаш "Пак благодаря!",
да не забравяш и за чужди битки,
за рани, скрити зад усмивката-лъжа,
със мисълта си да лекуваш болката
и със надеждата на думата "Благодаря!".
Светът е толкова невзрачено сив,
животът пуст, изпълнен със тъга,
ако не можеш с всяка глътка въздух
да тържествуваш с твоето "Благодаря!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Петкова Все права защищены
