Да хвърлиш всеки шум на егото,
да се оттласнеш от житейска суета,
притихнал вътре в себе си смирено
да кажеш простичко "Благодаря!",
света да гледаш през хорските очи,
през тях да виждаш другата душа,
да палиш пламъка в сърцето чисто
и с него да изричаш "Пак благодаря!",
да не забравяш и за чужди битки,
за рани, скрити зад усмивката-лъжа,
със мисълта си да лекуваш болката
и със надеждата на думата "Благодаря!". ...