3 окт. 2010 г., 22:21

Благодаря ти

925 0 1

Явно идва моментът в живота,
в който сменят се мойте представи
за това на какво да се радвам
и какви да са мойте изяви

Предпазливост пониква под камъка
любовта не е буря метежна
и спокойствие някак обгръща ме, 
остротата превръща се в нежност.

Ето в този момент те откривам
и обратно да тръгна не мога,
и обратно да тръгна не искам
(ще се сблъскам с незрялата истина). 

И си мисля, че толкова слънце,
толкоз ведрост и толкова сигурност
до сега никой друг не е внесъл
в неспокойната моя действителност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, за слънцето, което някой внася в живота ни и ни кара да погледнем на себе си и на извървяното с други очи, трябва да се благодари.
    Поздрав за този стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...