26 янв. 2011 г., 12:56

Благослов 

  Поэзия
415 0 2

Аз чувствам се щастлива

да чуя тез слова:

че стара съм, но жива

и с вдигната глава.

 

Очаквах тези думи.

Не  знам защо така,

не ми изглеждат груби

те в твоите уста.

 

Аз също ти се чудя:

В теб гърбица видях,

походката  ти - друга

и друг е твоят смях.

 

Но пак си те обичам,

макар и състарен,

и много, много искам

до край да бъдеш с мен.

 

Душата ми е птичка -

прелива в доброта.

И радвам се на всички

тъй млади същества.

 

А те ще станат стари

и горди някой ден,

тъй както аз съм баба

на внуците край мен.

 

Но вчера бях втрещена

от туй, че осъзнах -

срамуваш се от мене.

Без думи го разбрах.

 

Ти няма да ме виждаш,

щом друга съм ти веч.

А спомени прииждат

и чезнат надалеч.

 

Днес аз съм преродена,

щастлива в старостта.

Бях с обич обградена

и с много топлина.

 

Уви, била лъжлива

таз, твоята любов.

Но чувствам се щастлива

и пиша благослов.

 

 

© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мило от Ваша страна.Дано преценката е реална за да повярвам ,че
    мога да стана една от всички Вас.
  • Не виждам в стихото баба на внуците си, а една нова, изгряваща поетеса! Поздравления, за което.
Предложения
: ??:??