26 янв. 2011 г., 12:56

Благослов

595 0 2

Аз чувствам се щастлива

да чуя тез слова:

че стара съм, но жива

и с вдигната глава.

 

Очаквах тези думи.

Не  знам защо така,

не ми изглеждат груби

те в твоите уста.

 

Аз също ти се чудя:

В теб гърбица видях,

походката  ти - друга

и друг е твоят смях.

 

Но пак си те обичам,

макар и състарен,

и много, много искам

до край да бъдеш с мен.

 

Душата ми е птичка -

прелива в доброта.

И радвам се на всички

тъй млади същества.

 

А те ще станат стари

и горди някой ден,

тъй както аз съм баба

на внуците край мен.

 

Но вчера бях втрещена

от туй, че осъзнах -

срамуваш се от мене.

Без думи го разбрах.

 

Ти няма да ме виждаш,

щом друга съм ти веч.

А спомени прииждат

и чезнат надалеч.

 

Днес аз съм преродена,

щастлива в старостта.

Бях с обич обградена

и с много топлина.

 

Уви, била лъжлива

таз, твоята любов.

Но чувствам се щастлива

и пиша благослов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мило от Ваша страна.Дано преценката е реална за да повярвам ,че
    мога да стана една от всички Вас.
  • Не виждам в стихото баба на внуците си, а една нова, изгряваща поетеса! Поздравления, за което.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...