30 окт. 2010 г., 18:00

Блаженство

791 0 4

Настъпи нов ден на Земята.

Петелът - ранобудник стар -

високо възвести зората,

с присъщата за него жар.

 

Кокошка се разкудкудяка,

след нея другите във хор: 

„Я млък! Какво си се разкрякал,

тормозиш целия ни двор!

 

Я виж, събуди ни децата -

отново как ще ги приспим?

Да видят искали зората!

Не можем да ги укротим."

 

Гълчаха цял ден разгневено.

Накрая наближи нощта

и те потънаха блажено

в кокошата си слепота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...