30 окт. 2010 г., 18:00

Блаженство

793 0 4

Настъпи нов ден на Земята.

Петелът - ранобудник стар -

високо възвести зората,

с присъщата за него жар.

 

Кокошка се разкудкудяка,

след нея другите във хор: 

„Я млък! Какво си се разкрякал,

тормозиш целия ни двор!

 

Я виж, събуди ни децата -

отново как ще ги приспим?

Да видят искали зората!

Не можем да ги укротим."

 

Гълчаха цял ден разгневено.

Накрая наближи нощта

и те потънаха блажено

в кокошата си слепота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...